Слънчевата енергия е лъчиста енергия, произведена в слънцето като резултат от ядрено-съединителни реакции. Навсякъде се правят опити за оползотворяването на слънчевите лъчи за добив на електричество и други цели, защото слънчевия източник на енергия е най-изгоден, защото нито замърсява, нито създава опасност от прегряване на планетата.

Следният пример много добре илюстрира неговите възможности: участък от пустинята Сахара с размер 100/100 км, покрит с високоефективни елементи, може да реализира мощност, колкото всички действащи централи сумарно.

Директното събиране на слънчева енергия включва, т.нар. слънчеви колектори, които са направени така, че да събират енергията чрез фокусиране на слънчевите лъчи. Събраната енергия се използва в термален или фотоелектрически процес. При термалните процеси слънчевата енергия се използва за нагряването на газ или течност, които да разпространяват топлината. При фотопроцеса слънчевата енергия са превръща директно в електрическа без посредничеството на механични средства.

Слънчевите колектори са от два основни типа: плосък и концентричен. В термалните процеси плоският колектор посреща слънчевата радиация върху една абсорбираща плоча, през чиито коридори преминава течен или газообразен приносител като увеличава температурата си. Плоските колектори се използват за затоплянето на вода и отопление.

За да са ефективни събирателните колектори, те следват движението на Слънцето и този механизъм се нарича хелиостат. Слънчевата енергия в ролята си на охладител се използва като топлинен източник в абсорбираща охладителна система.

Има и разработки за автомобили, задвижвани от слънчева енергия, но те все още не са достатъчно ефективни.